Разграждащи се найлонови торбички от Дегрален

Борислав Кандов от вестник Капитал е публикувал онлайн много подробно описание на дегралена направено от читател, обозначил се като М. Георгиев.

Деграленът се разгражда на два етапа:

1-вият етап е чисто химически, под действието на кислорода от въздуха и слънчевата светлина. Помага им вятъра, който причинява механични колебания в торбичките. В резултат дългите полимерни молекули се накъсват на по-малки парчета;

2-рия етап е биологичен. При него микробите се хранят с по-малките молекули, отделяйки въглероден двуокис, вода и биомаса.

Обърнете внимание, че условията в двата етапа съвпадат с обичайните условия на изхвърлените неправилно торбички в природата. Торбичките, разнесени от вятъра или изхвърлени през прозорците не се заравят веднага в пръста. Те престояват между 5 и 10 месеца средно на повърхността, а понякога и много повече.

Правилно изхвърлените, попаднали в сметище торбички, заровени на дълбоко, не се разграждат в отсъствието на кислород. Това е предимство, а не недостатък. Разграждането в отсъствието на кислород се нарича анаеробно разграждане и то винаги е съпроводено с отделянето на метан. Метана има 26 пъти по-голям парников ефект + разрушаващ ефект за озоновия слой. В България, както и целия ЕС има изискване за намаляване на депонираните биоразградимите отпадъци.

Интелигентността на дегралена идва от следното поведение:
- ако попадне на депо за отпадъци и бъде затрупан, той се държи като не-биоразградим (както е изискването на ЕС)
- ако попадне в природата, както е по снимките на всички статии свързани с торбичките, той се държи като биоразградим;
- ако попадне в жълтите кофи за рециклиране, той се държи като рециклируем полиетилен. В действителност, той влошава UV стабилността на рециклирания полиетилен, но от рециклиран полиетилен (при това, от битов отпадък) и без това не се произвеждат UV-стабилизирани продукти.

Експериментите, които съм виждал с оксо-разградими торбички, обикновено са с поставянето на торбичката на открито, например телена ограда и закрепването и с допълнителна мрежа.

В условията на закрито помещение, е необходимо много по-дълго време за разграждане. Опитът ни сочи, че за една година при правилно съхранение механичната здравина намалява с 7% -12%, което е границата на използваемост за торбичките.


Източник: www.gorichka.bg и www.capital.bg