Ледът на Планетата изчезва с огромна скорост

От Гренландия до Антарктида светът губи ледената си обвивка по-бързо, отколкото се предполагаше, че е възможно. Могат ли хората да забавят топенето?

Дори и в по-добри времена ски курортът Чакалтая не е бил конкуренция на Аспен. Разположен в една гола долина високо в боливийските Анди, той предлагал 800-метрово спускане, рисковано извозване с влека нагоре и чай от листа от кока против височинната болест. В крайна сметка със своите 5260 м Чакалтая било най-високото място за каране на ски в света. „Донесе ни голяма слава – казва Уолтър Лагуна, президент на Боливийския планински клуб. – Организирахме южноамерикански шампионати с Чили, Аржентина, Колумбия.“

Славните дни са минало. Карането на ски на това твърде невероятно място зависело от малък ледник, който се превръщал в прилична писта, когато боливийският дъждовен сезон го поръсвал със сняг. През 1939 г., когато била открита пистата, ледникът вече се свивал. Но през последното десетилетие ситуацията е станала катастрофална.

До миналата година бяха останали само три кръпки песъчлив сняг, най-голямата от които с диаметър двеста-триста метра, а влекът пресичаше сипеи. От високите планини до огромните полярни ледени шапки Земята губи своя лед по-бързо, отколкото някой си е представял. Дори и учените, наблюдаващи Чакалтая от 1991 г. насам, смятаха, че ще издържи още няколко години. Няма нищо изненадващо в това, че ледниците се топят, като се има предвид, че изгорелите газове от колите и индустрията затоплят климата. Но в последно време изчезването на ледовете изпреварва растящата крива на глобалните температури.

И какво става от това:

Гибел застрашава живота на белите мечки, китовете гладуват, а тюлените нямат къде да почиват. И всичко това заради затоплянето на Арктика.

Анатомия на Глобалното затопляне

Преди голямата индустрия да се развихри, земната атмосфера съдържала около 280 части на милион въглероден диоксид. Това било добро количество - „добро" в смисъл на „такова, с каквото бяхме свикнали". Тъй като молекулярната структура на въглеродния диоксид улавя топлината близо до повърхността на планетата, която иначе би се излъчила обратно в космоса, цивилизацията се развила в свят, чийто термостат сочел тази стойност. Тя се равнявала на средна глобална температура от около 14 градуса по Целзий.

Но веднъж започнали да горим въглища, газ и нефт, за да се зареждаме с енергия, числото 280 започнало да расте. При първите измерванията в края на 50-те години на XX в., то вече било достигнало 315. Сега е 380 и нараства с близо две части на милион годишно. Не изглежда кой знае какво, но се оказва, че допълнителната топлина, която CO2 задържа - два вата на квадратен метър земна повърхност, - е достатъчна, за да затопли значително планетата. Ние вече сме повишили температурата на Земята с повече от половин градус по Целзий. Не е възможно да се предскажат с точност последиците от по-нататъшното увеличаване на CO2 в атмосферата.

Каквото и да направим сега, това затопляне ще се повиши - налице е известно забавяне, преди топлината да се излъчи напълно в атмосферата. Това означава, че не можем да спрем глобалното затопляне. Задачата ни е да ограничим вредите, да попречим на нещата да излязат извън контрол. Дори и това обаче не е лесно. Една от спънките е доскорошната липса на данни за определяне на преломната точка, след която надвисва катастрофата. Сега вече разполагаме с по-ясна картина - през последните няколко години множество доклади посочиха цифрата 450 части CO2 на милион като праг, който ще е разумно да не прекрачваме. Отвъд тази точка учените смятат, че последва огромно повишаване на морското равнище и т.н... и т.н.