Преди голямата индустрия да се развихри, земната атмосфера съдържала около 280 части на милион въглероден диоксид. Това било добро количество - „добро" в смисъл на „такова, с каквото бяхме свикнали". Тъй като молекулярната структура на въглеродния диоксид улавя топлината близо до повърхността на планетата, която иначе би се излъчила обратно в космоса, цивилизацията се развила в свят, чийто термостат сочел тази стойност. Тя се равнявала на средна глобална температура от около 14 градуса по Целзий.
Но веднъж започнали да горим въглища, газ и нефт, за да се зареждаме с енергия, числото 280 започнало да расте. При първите измерванията в края на 50-те години на XX в., то вече било достигнало 315. Сега е 380 и нараства с близо две части на милион годишно. Не изглежда кой знае какво, но се оказва, че допълнителната топлина, която CO2 задържа - два вата на квадратен метър земна повърхност, - е достатъчна, за да затопли значително планетата. Ние вече сме повишили температурата на Земята с повече от половин градус по Целзий. Не е възможно да се предскажат с точност последиците от по-нататъшното увеличаване на CO2 в атмосферата.
Каквото и да направим сега, това затопляне ще се повиши - налице е известно забавяне, преди топлината да се излъчи напълно в атмосферата. Това означава, че не можем да спрем глобалното затопляне. Задачата ни е да ограничим вредите, да попречим на нещата да излязат извън контрол. Дори и това обаче не е лесно. Една от спънките е доскорошната липса на данни за определяне на преломната точка, след която надвисва катастрофата. Сега вече разполагаме с по-ясна картина - през последните няколко години множество доклади посочиха цифрата 450 части CO2 на милион като праг, който ще е разумно да не прекрачваме. Отвъд тази точка учените смятат, че последва огромно повишаване на морското равнище и т.н... и т.н.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар